„В ТОЛПЕ”
Семен Яковлевич Надсон (1862-1887 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ТЪЛПАТА
Тълпата не презирай: не е толкоз важно,
че блик бездушен в сляп, дребнав е слой събран,
но има мигове, когато се заражда
не сбор от жалки роби там с души продажни,
а божество – тълпа, тълпа – титан!
Несправедлив си: в час на тежки несполуки
не страда с нея... Бе певец и син, но, знам,
че ти не сподели проклятия и мъки
и отдалеч обичаше, ти беше сам!
Ела и слей се с нея ти; не изоставай,
когато е до болка отзивчива днес,
когато в минали дела и в рой забрави
потресено ще търси свойта горда чест!
Ударения
В ТЪЛПАТА
ТълпАта не презИрай: нЕ е тОлкоз вАжно,
че блИк бездУшен в слЯп, дребнАв е слОй събрАн,
но Има мИгове, когАто се зарАжда
не сбОр от жАлки рОби тАм с душИ продАжни,
а божествО – тълпА, тълпА – титАн!
НесправедлИв си: в чАс на тЕжки несполУки
не стрАда с нЕя... БЕ певЕц и сИн, но, знАм,
че тИ не споделИ проклЯтия и мЪки
и отдалЕч обИчаше, ти бЕше сАм!
ЕлА и слЕй се с нЕя тИ; не изостАвай,
когАто е до бОлка отзивчИва днЕс,
когАто в мИнали делА и в рОй забрАви
потрЕсено ште тЪрси свОйта гОрда чЕст!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Семен Надсон
В ТОЛПЕ
Не презирай толпы: пускай она порою
Пуста и мелочна, бездушна и слепа,
Но есть мгновенья, когда перед тобою
Не жалкая раба с продажною душою,
А божество – толпа, титан – толпа!..
Ты к ней несправедлив: в часы ее страданий,
Не шел ты к ней страдать... Певец ее и сын,
Ты убегал ее проклятий и рыданий,
Ты издали любил, ты чувствовал один!...
Приди же слиться с ней; не упускай мгновенья,
Когда болезненно-отзывчива она,
Когда от пошлых дел и пошлого забвенья
Утратой тяжкою она потрясена!..
---------------
Руският поет, писател и публицист Семьон Надсон (Семён Яковлевич Надсон) е роден на 14/26 декември 1862 г. в Санкт Петербург. Завършва Павловското военно училище (1882 г.). Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Свет” през 1878 г. Работи като секретар в сп. „Неделя”. Публикува стихове, фейлетони и рецензии в издания като „Заря”, „Слово”, „Устои”, „Русская мысль”, „Отечественные записки”, „Дело”, „Северный вестник”, „Еженедельное обозрение”, „Herold” и др. В лириката си отразява скръбта на честния, не намиращ своето място в живота интелигент, съчувствието към страдащия брат („Друг мой, брат мой...”). Пише стихове с Некрасовско гражданско звучене („Сколько лживых фраз, надуто-либеральных”), поемата „Христианка” (1878 г.), драмата в стихове „Царевна Софья” (1880 г., публикувана през 1902 г.), много разкази и очерци. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1885 г.) и на книгата с литературна критика „Литературные очерки. 1883-1886” (1887 г.). Умира на 19/31 януари 1887 г. в Ялта.